Marina Marinova

ДВУИЗМЕРНИЯТ СВЯТ НА ОБЕКТИТЕ  е един съвременен поглед , но извън съвременните стандарти и клишета за визуално въздействие. Един причудлив подход за образност, противоречиво използващ единствено конвенционални изразни средства. Опит за анализиране и теоритизиране на проблемите на образите в ''картината'' чрез извеждането им върху неутрална смислова територия .Преди всичко, това е една странна история за физическото съществуване на символите и обектите извън сътворилата ги пространствено-изобразителна пластическа система.

​

Има неща, които не биха могли да намерят място и обяснение в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние стигаме без усилие. Никой от нас не би могъл да изясни що е това измерение (дименсия), ако не намирахме опора в понятието движение. Измерението не е нищо друго освен придвижване в дадено направление. То е всъщност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.

В дескриптивната геометрия има специални начини чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции обаче не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение. Тя е в друг - триизмерен свят, а сигналите, нейните проекции - в двуизмерен. Образите или обектите, които ние виждаме в нашия свят, са само белези и сигнали за тия, които съществуват някъде в своята истинска същност.

От ''Геометрия в мисълта'' G.Nordmann

​

​

​

​

​

​

​

​

​