Marina Marinova
contemporary painting
СТРУКТУРНИЯТ СВЯТ НА МАРИНА МАРИНОВА
Има автори, които следват една стандартна логика на развитие. С времето развиват артистичните си умения и помъдряват творчески. Други през целия си живот не излизат от ученическите си задачи – и трети - като Марина Маринова — като че ли идват готови и завършени автори, не само като стилистика, а като цялостно осъзнато отношение към мисията на художника. Още с първите си самостоятелни изяви след Академията Марина Маринова показа изтънчена живописна култура, вкус и усет за картинното начало, независимо от по-малкия или по-голям формат, разбиране за живописното пространство като психологическа среда — постижения, които можеха да й гарантират сигурно развитие, заедно с една подчертана авторска самобитност. Само след няколко години Марина Маринова стигна до един синтетичен стил, при който изтънчената, психологически наситена живопис е само знак от вчерашния ден на авторката. Чужда както на живописната инерция, така също и на агресивната универсалност на концептуалните форми - Марина Маринова изведе изкуството си до една изстрадана пластически формула, родена от неочакваната визия за безличието на съвременния град, следвайки необяснимата природа на вътрешния си глас с една болезнена арт самовзискателност, готова да се откаже от постижения в името на истината, които биха задоволили всеки добър автор. Истината - не изобщо, а тази, с която се срещаме всеки ден, белязана със сивотата на жилищните комплекси - онази привидно банална истина, видяна и постигната в нейния вътрешен смислов и структурно пластичен глас. Емоционално обърнато към себе си - всъщност изкуството й носи съвременните послания, докосващи модерния човек в неговата обикновена делничност и банална сивота. На фона на прекалено подвижните модни арт критерии Марина Маринова е колкото последователна в следването на една синтетична пластична линия, толкова и изненадваща в разтварянето на структурното в смислово пространство отвътре навън в знаково пластични символи. Ако понятието концептуално не беше толкова изхабено и обезсмислено от художествения произвол, изкуството на Марина Маринова може да се нарече концептуално. Ако представата за инсталации не беше толкова масово профанирана, всяка проява на авторката може да се определи като инсталации, разбира се над рутинната девалвация на подобно понятие. Всичко при Марина Маринова - от строгата и обмислена композиция, от смисловия израз на пластическата структура и архитектурната организация на цялото, до цялостното извеждане на идеята, е израз на онзи вътрешен емоционален строеж, в който разрушението и съзиданието са докоснати от едно вълнение, в което големият град и самотата на неговите обитатели са негова рана и надежда.
Изкуството на Марина Маринова не е за украса — то е над формулата за харесване или нехаресване — в него няма място за подобна йерархия. Дълбок размисъл за смисъла и безсмислието, за външната привидност и вътрешната същност, за архитектурното и пластичното начало, за разрушението на цялото и извеждане на частното от знака на общото. Една отворена врата към това, което е в нас и извън нас - към неуловимото и необяснимото, носени във времето като опитност в духовното пространство. Изкуство със свой артистичен и човешки път във време на хаос и безпътица!
Светлин Русев